Бактериално меко гниене (Erwinia carotovora pv. carotovora)
Това заболяване се появява само когато почвата е преувлажнена или условията на съхранение са лоши. В слабо дренирани райони или през мокрите периоди, бактериалното гниене може да се появи и на полето. По кореноплодите се появяват характерни воднисти миризливи загнили петна. Загубите, дължащи се на бактериите, причиняващи меко гниене, обикновено се появяват след ограничаването на други болести при съхранението.
Authors: проф. д-р Стойка Машева, гл.ас. д-р Дима Маркова, проф. д-р Винелина Янкова
Сачмянката по костилковите овощни видове може да бъде причинена освен от бактерията– Pseudomonas syringaep.v. syringae, но и от гъбата Stigmina carpophylla ( Corryneumbejrincki )
При благоприятни условия за развитие на болестта тя обхваща постепенно цялото дърво. От начало изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а по-късно и цялото дърво. Обикновено листата на болните дървета не окапват през есента.
Съхранението на плодовете зависи от видовия и сортов състав, както и от условията, при които се съхраняват. Късните ябълкови и крушови сортове и дюлята могат да се съхраняват при обикновени условия до 2-3 месеца, а в хладилник - до 4-6 месеца. При неправилен режим по съхранените плодове се развиват болести от инфекциозен или неинфекциозен характер.
Това е бактериално заболяване, което поразява всички надземни части на семковите овощни видове - круша, ябълка, дюля, мушмула. Заразените дървета се познават по характерните кукообразно извити от върха надолу и изсъхнали млади леторасти, клони с изсъхнали почернели листа и плодове, които остават по дърветата и не окапват. Бактерията причинител на болестта се запазва през зимата в заразените клони
Причинителят на рака по картофите – гъбата Synchytrium endobioticum (Schilbersky) Percival е със статут на карантинен вредител поради голямото икономическо значение за картофопроизводството в световен мащаб. През последните години болестта се превръща в сериозен проблем и в европейския регион. Тревожна е ситуацията с откриване на огнища от нови агресивни патотипове, както и диагностициране на заболяването в Южната част на Балканския полуостров: Турция, Гърция и България.
За опазване на дърветата и плодовата реколта от болести и неприятели при черешата се извършват значително по–малък брой пръскания в сравнение с ябълката. Въпреки това проблемът с остатъчните количества и замърсяването на околната среда е актуален и при черешопроизводството, като се има предвид, че при този овощен вид периодът от цъфтежа до прибиране на реколтата е значително по–къс от този при ябълката.
При ябълковите сортове, които са чувствителни на брашнеста мана, борбата срещу тази болест също продължава. За едновременен контрол и срещу струпясването най–добре е да се използват фунгициди, които са ефикасни и срещу двата патогена. Сортовете, устойчиви на струпясване – Прима, КООП-10, Фролина, Либърти, Джонафрий, Джонатан, Пионер, Макфрий, Пилот, Топаз, Новамак, Сава, Рубинола др., се пръскат само срещу брашнеста мана.
Authors: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
Болестите, причиняващи листни петносвания, са често срещани при зеленчуковите култури. Листните патогени обикновено са активни във влажно време. Техните спори се разпространяват чрез дъждовни капки и водни пръски. Признаците са петна с различни размери, цветове и багри върху листата. Причинителите се предимно от гъбни и бактерийни патогени.
Ябълката е гостоприемник на редица гъби, бактерии, вируси и микоплазми, които причиняват значителни щети на производителите. В специалната литература са описани 57 гъбни болести но струпясването с причинител гъбата Venturia inaequalis е най – вредоносната по тази култура за всички страни, където се отглеждат ябълки.
В ябълкови градини, където не е допусната зараза от струпясване, пръсканията срещу тази болест се прекратяват. При наличие на зараза по листата и плодовете и при чести превалявания, каквато е ситуацията в този момент, опасността от късни заразявания и увеличаване степента на нападение на плодовете продължава, което налага в този случай да се третира и през този период.
Authors: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
Това е заболяването с най-голямо икономическо значение при отглеждане на краставици. По горната страна на листата се образуват жълтеникави петна с неправилна форма, ограничени от нерватурата. Във влажно време те са воднисти, а долната им повърност се покрива с рехав сивовиолетов налеп от спороношението на гъбата.
Отговорът на шаблонни въпроси от типа „С какво да пръскам?” далеч не е достатъчен за постигането на добри резултати, от съществено значение е да познаваме болестите в детайли и дълбочина. Добрият стопанин задължително трябва да познава симптоми, биология и подходящи условия за развитие на основните патогени при ягодата.
В България ягодата има обширен ареал на отглеждане. Тя вирее успешно не само в полските, но и в планинските и припланинските райони. Ягодата не е много взискателна към почвата и при подходяща агротехника тя може да се отглежда сполучливо както на леки, така и на по-тежки почви. Но ягодата е овощно растение, чието опазване изисква агротехнически и химически мероприятия - засаждане на качествен и здрав от болести и неприятели разсад.
Authors: доц. д-р Елена Цолова, Гл. ас. д-р Звездомир Желев
Опазването на рапицата от болести и неприятели е истинско предизвикателство за фермерите. Мерките за растителна защита са изключително важни, но също така разходите са значителни като дял в общия бюджет на стопанството. Стратегията за контрол на болестите би следвало да е адекватна на условия и риска, за да може да се реализира очакваната печалба дори в по-неблагоприятни сезони.
В Аграрния университет в Пловдив има практически опит с прогнозни системи при житни от 2015 година. Двете използвани системи granо.net и orzo.net са базирани в интернет мрежата. Те са разработени от спин-оф компанията Horta s.r.l. към Kатолическия универистет в Пиаченца, Италия. Тези две системи служат в подкрепа на фермерите в Италия, Гърция, а вече и в България при вземане на решения за цялостно отглеждане на мека, твърда пшеница и ечемик.
През последната седмица получих редица запитвания от страна на зърнопроизводители в Добруджа, свързани с масово нападение на посевите от кафява (листна) ръжда. На какво се дължи това?