През последните години се наблюдава тенденция на по-масово разпространение и значителни загуби на гроздовата реколта от брашнестата мана. Основни предпоставки за това се явяват пропуски в някои звена от технологията за отглеждане на лозята и препоръки за борба с брашнестата мана, често не са съобразени с биологичните особености на патогена. На този етап е необходима по-подробна, детайлна информация за развитието и прогнозирането на болестта, с цел научно управление на борбата.
Authors: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков
Ранният листен пригор по пшеницата (РЛП), известен още като пролетен листен пригор или септориоза (Septoria leaf blotch) е ключово заболяване в редица райони на света с хладни и влажни условия през периода от поникване до цъфтеж. Болестта се наблюдава като при обикновената хлебна, така и при твърдата пшеница. При епифитотийно развитие на болестта загубите в добива могат да достигнат до 50%.
Authors: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева
Xylella fastidiosa Wells, Raju, Hung, Weisburg, Parl & Beemer е причинител на голям брой заболявания по растенията, като Пирсова болест на лозата, вджудаване по люцерната, листен пригор по бадем, цитрусова пъстра хлороза, синдром на бързо загиване на маслината, пригори по бук, дъб, явор, зокум, кафе, др.
Мана по лук, чесън и праз (Peronospora destructor (Berk.) Casp.)
Това е заболяването с най-голямо икономическо значение за лука. Напада арпаджика, лука за глави и за зелено, а също и семепроизводните посеви. От заразен посадъчен материал се развиват слаби, хлоротични растения с извити листа. При висока въздушна влажност листата се покриват с рехав виолетов налеп от спороношението на гъбата.
Authors: проф. д-р Стойка Машева, гл.ас. д-р Дима Маркова, проф. д-р Винелина Янкова
Кафявата ръжда (листна ръжда, Leaf Rust) по пшеницата се развива почти ежегодно у нас в по-голям или по-малък размер, поради което има значително икономическо значение. За разлика от черната и жълтата ръжда, щетите които нанася са сравинелно ниски, но за сметка на това са ежегодни. Загубите в добива най-често са до 10%, но могат да достигнат и 30% при благоприятни за развитието на патогена условия.
Authors: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева
До 2014 г. жълтата ръжда има спородичен характер за нашата страна, като развитието и обикновено се наблюдаваше по Черноморието. Причината за това е късната й проява през вегетацията, съвпадаща с повишаване на температурите, поради което нейното развитие се стопираше. За съжаление през последните няколко години климатичните условия благоприятстват ранната й поява, а от тук и опасността от епифитотийно развитие на болестта.
Authors: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева
За борба с болестите и неприятелите по бобовите градински култури се прилага система от агротехнически, физико-механични, биологични, химични и други мероприятия. Те могат да бъдат ефикасни при правилното им съчетаване с фенофазите от развитието на растенията, праговете на икономическа вредност при неприятелите и правилния избор на продукти за растителна защита.
Контролът на болестите трябва да е съобразен със спазване принципите на Добрите растителнозащитна практика, т.е. съчетаване на химичния методи с агротехнически и организационно-стопански мероприятия и подходи.
Authors: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева
Температурата, валежите и влажността са основни фактори за насекомите и отклоненията им от нормалните стойности, оптимума и виталната зона в местата на обитания от нормалните влияят значително върху фенологията, жизнената дейност, числеността и вредата им. Причинителите на гъбни болести и някои бактериални фитопатогени се влияят най-силно от валежите и влажността.
Вторият месец от годината месецът на разсадите. Опазването им от болести и неприятели е важен елемент от технологията на отглеждане на зеленчуците. От това какви разсади ще произведем зависи какви и колко зеленчуци ще берем.
Authors: проф. д-р Стойка Машева, проф. д-р Винелина Янкова
Единични или многобройни, бледозелени, бледожълти или аленочервени подутини върху горната страна на листата, които от долната са хлътнали. Тъканите са плътни, груби и накъдрени вълнообразно;
Повредите могат да обхванат целите листа, вследствие на което те некротират и опадат.
Проявлението на ранното кафяво гниене започва като некротични петна по венчелистчетата и постеренно обхващат целите цветове – форма “опожаряване” на цветовете, летораслите и листата, които изсъхват.
С приоритет, ранното кафяво гниене напада кайсията, вишната и сливата от сорт „Стенлей“.
Признаците на сачмянката се наблюдават по листата, летораслите и плодовете като дребни червеникави петна, които постепенно се сливат в неправилна форма.
Тъканта в центъра на листата некротира и опада.
По плодовете на кайсията, около дръжката се образуват дребни червеникави струпеи, а върху плодовете на черешите и вишните се образуват тъмни петна, които постепенно хлътват и залепват за костилката.
Интегрираното управление на вредителите при артишока включва санитарни практики, като премахване на старите заразени листа и растителните остатъци в почвата след прибиране на реколтата. Провеждане на ежеседмични наблюдения, особено в края на зимата и през пролетта. Използване на селективни инсектициди, когато това е необходимо.
Authors: гл.ас. д-р Дима Маркова, гл. ас. д-р Боян Арнаудов, проф. д-р Винелина Янкова
Следберитбените болести при гроздето се развиват интензивно при неподходящи условия за съхранение – положителна температура и висока атмосферна влажност, а външните им признаци варират в зависимост от вида на патогена.
След прибирането на реколтата, за съхранение се оставят най-качествените плодове. Независимо от това, в периода на лагеруване те са изложени на различни фактори и биват атакувани от редица инфекциозни и неинфекциозни болести. Тези болести могат напълно да унищожат продукция, тъй като се развиват добре при температура 0°С.
Данните сочат, че в лавандуловите ценози съществува висок инфекциозен фон, който е фактор за перманентно развитие на гъбни болести. При благоприятни климатични условия патогените може да провокират избухването на епифитотии. Здравното състояние на растенията се усложнява и от асоцииране на гъбните патогени от отделните родове, които паразитират по различни органи, като водят до дълбоки разтройства в растежа и развитието на растенията.
През последните години по пшеницата и ечемика все по-често и на по-големи площи се развиват болести, които се характеризират с кореново и базично гниене. Пораженията са от гъбно естество и диагнозата им се затруднява от „скрития“ характер на повредите - некроза на корените и стъблените основи до първи-втори възел. Впоследствие болните растения изостават в развитието си и не успяват да формират добив, поради което тази група болести са сред най-вредоносните.
Кориандърът (Coriandrum sativumL.) е важно ароматно растение, отнасящо се към семейство
Сенникоцветни (Apiaceae). През последните години площите му са значителни и остават ста-
билни през годините, особено в Югоизточна България. Заплевеляването, развитието на болести и неприятели на площите са едни от главните неблагоприятни фактори, които ограничават
добива и качеството му.