По най-старите листа се появяват воднисти петна с неправилна форма, покрити от долната страна с рехав белезникав налеп – спороношението на гъбата. По-късно те покафеняват и изсъхват.
През летните месеци степента на нападение от патогена намалява. При благоприятни условия за развитие на болестта ( повишена влажност и умерено високи температури ) по плодовете се явяват кафяви петна, които се разрастват и могат да обхванат целия плод.
През последните няколко години стопаните са разтревожени от появата и разпространението на болести, основно по декоративните храсти, някои листни зеленчуци и подправки /за ястия и консерви/. Извършеният мониторинг показва, че са се появили причинители на болести, които не са познати още в практиката и за тях литературната информация е недостатъчна. В периода 2015-2016 г. бяха направени проучвания на силно засегнатата от болести растителност.
Автори: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков, гл. ас. д-р Катя Василева
При ягодите се наблюдава почти непрекъснато покачване на цената за тон и тяхното производство расте с всяка измината година. Ягодата е масов горски плод, който се отглежда в над 70 страни, а във връзка с повишаването на търсенето й на световния пазар, се наблюдава и значително нарастване на обема на международната търговия на пресни и замразени меки плодове.
Автори: доц. д-р Елена Цолова, Гл. ас. д-р Звездомир Желев
През последните няколко години стопаните са разтревожени от появата и разпространението на болести, основно по декоративните храсти, някои листни зеленчуци и подправки (за ястия и консерви). Извършеният мониторинг показва, че са се появили причинители на болести, които не са познати още в практиката и за тях литературната информация е недостатъчна. В периода 2015-2016 г. бяха направени проучвания на силно засегнатата от болести растителност.
Автори: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков, гл. ас. д-р Катя Василева
В зависимост от възрастта на листата, маната образува два вида петна: мазни и мозаечни. От долната им страна се образува бял спорообразуващ налеп. При силно нападение листата изсъхват и преждевременно окапват. При благоприятни условия (относителната влажност на въздуха е над 75%) по ресите и гроздовете се образуват хлоротични петна, по които също се образува бял спорообразуващ налеп.
През последните няколко години стопаните са разтревожени от появата и разпространението на болести, основно по декоративните храсти, някои листни зеленчуци и подправки /за ястия и консерви/. Извършеният мониторинг показва, че са се появили причинители на болести, които не са познати още в практиката и за тях литературната информация е недостатъчна. В периода 2015-2016 г. бяха направени проучвания на силно засегнатата от болести растителност.
Автори: Проф.д.с.н. Марияна Накова, проф. д-р Борис Наков, гл. ас. д-р Катя Василева
Причинява се от Puccinia recondita. Условията в България са изключително благоприятни за причинителите на болестта, която е широко разпространена в страната ни.
Автори: проф. д-р Иван Киряков, гл.ас. д-р Йорданка Станоева
При наличие на повече валежи и увеличаване на дневните температури в периода от набъбване на пъпките до втори и трети лист се наблюдва развитието на болестта екскориоза по лозата.
Симптомите на тази болест много често се бъркат със симптомите, причинени от гъбни патогени – мана, вертицилийно увяхване или ризоктония. Естественото остаряване на растенията, както и механичните повреди, причинени от някои агротехнически намеси, имат сходни изяви.
Листната плесен е болест, която напада доматите, отглеждани в оранжерии или парници. Когато обаче времето е много влажно, тя се наблюдава и в лехите на открито, и в градините. Причинител - Cladosporium fulvum.
Едва ли има друго заболяване по растенията, което да е така разпространено в света, както картофената мана. Това е една от най-силно вредоносните болести по растенията, която се среща по всяко време на годината както по доматите, отглеждани в оранжерии, така и при късно полско производство на доматите. Същата болест може да заразява и картофите.
Посевите от пшеница се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички, по-рядко вируси и бактерии. Сред най често срещаните заболявания са:
Овощните градини заемат продължително време една и съща площ. При създаването им се влагат много финансови средства и труд, което налага производителите да се съобразят с основните изисквания на отделните култури. Освен това те трябва да имат предвид и съвременните изисквания на потребителите за плодове без остатъчни количества от пестициди, а така също и за опазване на почвата и водите от замърсяване.
В растителнозащитните технологии вече навлизат нови пестициди на базата на растителни екстракти (фитопестициди), имащи репелентно и токсично действие спрямо вредителите, което се дължи на намиращите се в тях естествени съединения. Представените ботанически и биопродукти са регистрирани и разрешени за употреба при органично производство на зеленчуци. Фитоинсектициди, продукти от групата на пиретрините и микробиални продукти.
Автори: проф. д-р Стойка Машева, проф. д-р Винелина Янкова
Пшеницата и ечемикът имат сходни, но и различаващи се по своята етиология инфекциозни болести. През изминалия сезон (2015/2016) и по двете култури в страната доминираха гъбните прояви, като за някои от тях беше наблюдавана тенденция на задълбочаване и причиняване на щети в значими размери.
Маточината е една от най-масово добиваните билки в България. По ползвани количества тя е сред първите 20 вида лечебни растения, като годишно у нас се произвеждат и изнасят 450 000 кг листа и стръкове от маточина. Растението е известно още от дълбока древност като ценно етеричномаслено и лечебно растение. Добрият климат и почвени условия в България улесняват отглеждането и култивирането на маточина, което е добра възможност и за начало на собствен бизнес.
В повечето от смърчовите култури и насаждения на Ви-
тоша се наблюдават и нападения от кореновата гъба
(Heterobasidium annosum), която се развива в сърцевина-
та на смърча, елата, мурата в продължение на десетки
години, достига на височина 7–8 м, в някои случаи и на
по-голяма височина, и то без външни видими признаци.
Сеченето е повсеместно разпространена и с голяма икономическа значимост болест по разсадите на всички зеленчукови култури. Различават се два типа: т.нар. лъжливо сечене, резултат на неблагоприятен микроклимат, и инстинско сечене, причинявано от патогенни почвени гъби.