Обикновено през юли в някои райони продължава беритбата на къснозреещите череши и вишни, а при ябълка, слива и праскова започва беритбата на плодовете от ранните сортове. Растежът на леторастите през юли завършва, плодовете наедряват интензивно, започва процесът на цветообразуването. Грижите за опазване на плодовата реколта и дърветата продължават
Автори: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
През месец май е наблюдаван масов летеж на пеперудите от първо поколение на неприятеля. Пеперудите са активни след залез слънце. Те снасят яйцата си по долната страна на листата. За да се проследи динамиката на яйцеснасяне, e необходимо, наблюденията върху царевичните растения да започват 2-3 дни след констатиране началото на летеж.
Основно повреди причиняват зимуващите ларви, които се активизират още в края на март – началото на април. Те нагризват пъпките по едногодишните пръчки и по друга плододаваща дървесина, изяждайки и ресите в тях. Нагризването започва отстрани на пъпката и по този начин повреждат спящите очи. Една ларва поврежда от няколко до 20 пъпки, в зависимост от сорта и температурата на въздуха през април.
В България видът е разпространен повсеместно, но масово се размножи в много райони след 1978 година и причини значителни повреди по лозите в промишлени насаждения на Пловдивско, Пазарджишко, Старозагорско, Сливенско, Ямболско, Плевенско, Русенско и на други места. В някои от районите повредите обхващаха по няколко хиляди декара лозя и наподобяваха измръзване от зимни студове.
Първи съобщения за вредната дейност на лозовата листозавивачка по лозата прави Lebeauf (1562), а Bask го описва през 1786 г. По-късно Audouin провежда проучвания за вредните насекоми по лозата, като отделя значително място на този вид. Авторът обобщава резултатите в книга, излязла от печат в 1842 г. – след смъртта му.
Честите валежи през май ще създават условия за увеличение на инфекциозния фон от редица гъбни болести: по пшеницата ръжди (кафява, жълта) и фузариоза по класа; мани по зеленчуковите култури и лозата; ранно кафяво гниене и сачмянка по костилковите, струпясване по семковите овощни видове и др. През месеца по-подходящи условия за провеждане на растителнозащитните пръскания ще има в средата на първото, първата половина от второто и третото десетдневия.
През май се прогнозира повишена вероятност за градушки.
Автори: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
При малината пръсканията са насочени срещу дидимела, антракноза, засъхване основите на летораслите/лептосфериоза/, сиво гниене, малинов агрилус, малиново комарче, малинова галица и малинов бръмбар.
Автори: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
През април овощните видове в отделните райони на страната са в различни фенофази: “миши уши“, “бял бутон“,“цъфтеж“.Цъфтежните пръскания да се провеждат сутрин, когато няма летеж на пчели. Използваните фунгициди не са токсични за пчелите, но те трябва да бъдат предпазени от струята при пръскането и от вмирисване с фунгициди.
Автори: Проф. д.с.н Иванка Лечева, проф. Мария Боровинова
Най-често отглеждани в зеленчуковата градина са: градински фасул, градински грах и бакла. През различните фази от развитието им те се нападат от голям брой болести и неприятели, принадлежащи към различни разреди и семейства.
През третата десетдневка на март настъпва календарната пролет. Средната месечна температура се повишава от 4-8° С, облачността намалява, а броят на слънчевите дни се увеличава. В резултат на затоплянето фазата на принудителния покой на овощните видове се преустановява, а заедно с това се активизира и жизнената дейност на редица вредители по тях. Времето през март е много променливо, което налага овощарите да следят за подходящи дни за работа в овощните градини.
Автори: Проф.д-р Мария Боровинова, Проф. д.с.н Иванка Лечева
Инвазивният вид кафява мраморна дървеница Halyomorpha halys Stal произхожда от Азия-Китай, Япония, Корея и Тайван. За първи път е открита в САЩ, в Пенсилвания през 1990 г. През 2013 г. дървеницата вече е установена в 41 щата в САЩ.. За първи път е съобщена в България от доц. д-р Николай Симов. Той я е открил в София, в Княжевската градина през септември 2016 г. (публикация в “Ecologica Montenegrina”).
Bursaphelenchus xylophilus е един от най-вредните и опасни видове. Той се явява причинител на заболяване, характеризиращо се с бързото масово изсъхване и загиване на иглолистни дървета, като най-чувствителни са видове от род Pinus.
Февруари и март са важни месеци за зеленчукопроизводителите. За да се радват на добра реколта, трябва да отгледат здрав разсад. Най-опасната, повсеместно разпространена болест по тях, която не “пропуска” нито една зеленчукова култура, е сеченето.
Резитбата се провежда в по-топлите и сухи дни на февруари и е желателно да приключи преди започване на сокодвижението. Извършва се избирателно, започва се с лозята, които са засадени на терени с най-малък риск от измръзване, и с винените сортове, защото те са сравнително по-студоустойчиви. Резитбата на десертните сортове се оставя за по-късен етап.
През 2019 г. списание ”Растителна защита” ще публикува 9 специализирани приложения под заглавието ФИТОСАНИТАРНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ЛОЗАТА, които ще се разпространяват заедно с основното книжно тяло.
Metcalfa pruinosa е цикада от семейство Flatidae (Hemiptera, Fulgoromorpha), с произход Северна Америка. През 1979 г. видът е открит в Европа (Северна Италия), което е първото съобщение извън ареала на естествените му местообитания. Глобализацията и увеличеният ръст на търговията, води до установяването на този вид в нови области, като постепенно се разпространява в Европа.
Бактериално меко гниене (Erwinia carotovora pv. carotovora)
Това заболяване се появява само когато почвата е преувлажнена или условията на съхранение са лоши. В слабо дренирани райони или през мокрите периоди, бактериалното гниене може да се появи и на полето. По кореноплодите се появяват характерни воднисти миризливи загнили петна. Загубите, дължащи се на бактериите, причиняващи меко гниене, обикновено се появяват след ограничаването на други болести при съхранението.
Автори: проф. д-р Стойка Машева, гл.ас. д-р Дима Маркова, проф. д-р Винелина Янкова
Крушовия пъпкопробивач (Anthonomus pyri Kollar) е разпространен в цялата страна и причинява сериозни поражения не само по крушата, но и по ябълката, кайсията и сливата.
Grapholita packardi отговаря на всички критерии, оценени от EFSA, за да бъде разглеждан като потенциалeн карантинен вредител за ЕС. Тъй като не е известно неприятелят да се среща на територията на ЕС, той не отговаря на критериите, оценявани от EFSA, за регулиран не-карантинен вредител на Съюза.