Lorem ipsum dolor sit amet, consetetur sadipscing elitr, sed diam nonumy eirmod tempor invidunt ut labore et dolore magna aliquyam erat, sed diam voluptua. At vero eos et accusam et justo duo dolores et ea rebum.
Официалното представяне на новата компания се състоя в пловдивския хотел "Санкт Петербург". Събитието стана център на голям професионален интерес - тук бяха ключови и потенциални партньори на компанията , водещи земеделски производители от страната, както и специалните гости - отговорни експерти от мениджмънта на UPL в Европа - господата Алън Дю Рю, мениджър на компанията за Централна Източна Европа.
В дългогодишната редакционна инициатива на списание „Растителна защита” е залегнала практиката да представяме подробно успехите и заслугите на родните земеделски институти. В настоящия брой обхващаме както историческия път на Института по растителни и генетични ресурси “К. Малков” в Садово, така и неговата дейност и значителен принос към земеделската наука не само в национален, но и в международен план.
За пестицидите се говори много и непрекъснато, особено в конеткста на съвременното земеделие, което все повече се стреми да са определи като устойчиво и орентирано към опазване на околната среда и биоразнообрзието. Но наистина ли знаем всичко за тях и какво точно знаем? На този и други въпроси, свързани с произхода, вредителите върху, които се прилагат, начина на проникване на активното вещество, токсичност, дози и приложения ще се спрем в този брой.
Нуждаем ли се от промяна? Как да опредилим подходящата стратегия за защита на културите? Каква е растителната защита на бъдещето? Може ли да отглеждаме култури без намесата на ПРЗ? Всички тези въпроси са част от стратегията, в която растителната защита трябва да се разглежда като важен компонент на растителното здраве, а то като важна цел на устойчивото земеделие.
Майският брой на списание „Растителна защита” 2020 г. е посветен на културите от семейство Тиквови (Cucurbitaceae), за които е характерен широк полиморфизъм, който от своя страна обуславя огромно разнообразие в технологиите на отглеждане и в използването им.
През последните години производство на дини и пъпеши непрекъснато нараства. В България през 2019 г. растежът на годишна база e 5,3%, като продукцията е с близо 30% повече от 2018 г., при среден добив от 1800 кг от декар.
Както е известно, в недалечното минало българското земеделие произвеждаше достатъчно висококачествена суровина за добре развитата родна текстилна индустрия. Овцевъдството беше гордостта, авторитетът и лицето на нашето животновъдство. Институтът по животновъдство в Костинброд, Институтът по високопланинско земеделие в Троян, Институтът по земеделие в Карнобат и Университетът по ветеринарна медицина в Стара Загора моделираха детайлно неговия профил и визия - селекция, технологии за отглеждане
Българското овощарство и градинарство са дребни, сезонни, екстензивни, ниско технологични производства. Те не са експортно ориентирани, делът на износа е пренебрежително малък. За тяхната комплексна, фундаментална трансформация и модернизация е необходима финансово осигурена стратегическа перспектива.
Третият брой на списание „Растителна защита” през 2020 г. е посветен на картофите, които са една от най-разпространените земеделски култури в света. Познати са 1500 – 2000 различни сортове, които варират по цвят, размери и съдържание на хранителни вещества. Широкото приложение на картофите като храна, фураж и суровина за промишлеността обуславя важното им стопанско значение.
Вторият брой на списание „Растителна защита” през 2020 г. е посветен на бобовите зеленчукови култури. В България от сем. Бобови естествено разпространени са около 275 вида от 38 рода. Между тях са познатите ни фасул, грах, соя, фъстък, детелина, нахут, еспарзета, бакла, фий и леща. Освен за изветсните сортове бобови култури в броя можете да прочетете и за болестите (вирусни, бактерийни и гъбни) и неприятелите по градинския фасул и грах, както и за борбара с тях.
Инсектицидът хлорпирифос вече се счита за силно токсичен. Предполага се, че уврежда мозъка и нервите на човешките и животински ембриони. През януари 2020 г. изтече досегашното му одобрение и официално от 10.01.2020 г. хлорпирифосът и хлорпирифос метилът са забранени за употреба на европейския пазар.
В първия брой на списание „Растителна защита” през 2020 г. обръщаме внимание на една по-различна тема, а именно какво точно представялва фуражното производство, какви са переспективите и проблемите в сектора, селекцията на фуражни култури, неприятелите и борбата с плевелите при люцерната и някои едногодишни бобови фуражни култури.
Аграрният университет в Пловдив, емблемата на българското земеделие, по традиция бе домакин на поредния празник на растителната защита у нас. Акцентът на празника беше националната информационна кампания "Защити растенията - защити живота".
В коледния брой на списание „Растителна защита” поглеждаме към престоящата 2020 година. Следващата година е обявена за Международна година на здравето на растенията от Общото събрание на ООН.
Бюджетът по схемата“Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период“, прилагана през 2019 г., беше увеличен от 5 500 000 лв. на 5 571 021 лв. Плащането се осъществи в рамките на 10 работни дни, по-рано от заложения краен срок, който беше 10 декември.
Ако сте пропуснали да се абонирате за 2020 г. в пощенските станции, редакцията на списание "Растителна защита" Ви предоставя още една опция. По всяко време на годината можете да се абонирате при нас.
България се класира на първо място в Европа за най-добра ефективност по ключов екологичен показател - събиране на опаковки от продукти за растителна защита в земеделието. За 2019 г. в страната ни са били събрани и преработени впечатляващите 97 % от опаковките, използвани от родните производители.
Списание „Растителна защита“ има привилегията да публикува тази
тема на броя, основно реализирана от младото научно попълнение в хербологията – гл. ас. д-р Аньо Митков, гл. ас. д-р Мариян Янев и ас.
д-р Нешо Нешев. Всички те – преподаватели в катедра „Земеделие и
хербология“ на Аграрния университет в Пловдив. Този млад творчески колектив е част от бъдещето на аграрната наука в България и по традиция ще бъде неразривна връзка със земеделската практика.